Тест: Бюджетно М3... или с други думи M235i

[err0r]

Всеки запален фен на марката мечтае да стане собственик на автомобил, носещ М-логото на капака на клапаните. Мнозина са тези, които могат да се похвалят с една-две М-ки в гаража, но реалността у нас не позволява на голяма част от BMW-феновете да постигнат мечтите си. Имайки възможност за един автомобил, всеки от нас трябва да помисли добре преди покупката му: дали да е бърз или да е икономичен, дали да е функционално комби или двуврато купе, дали да е по-нов или по-стар. Това са избори, пред които сме били поставени поне по веднъж в автомобилната си кариера. Част от нас, визирам и себе си, се спират на по-функционалните форми и по-добрата ефективност за сметка на мощността и забавлението зад волана. Други пък правят категорично своя избор – М!
В момента на пазара на употребявани автомобили най-популярното М е Е46. По улиците доста по-често се срещат М3 Е46 от колкото 323 да речем. Причината е една – истинският фен не прави компромиси и е готов да заплати точно колкото трябва, за да получи точно каквото трябва. Понякога този избор е труден, понякога е много лесен. За да стане още по-лесен, BMW обявиха, проектираха и представиха изцяло нов модел, който да се вмести в нишата, където се намират феновете със смесени чувства. За тези, които искат повече забавление от това, което им предлага стандартно BMW, но все още не са готови за истинско М3 или М4. Представяме ви М235i.
Преди месец по време на разходката ни до Германия за посещението на 24-часа Нюрбургринг с момчетата и момичетата в групата останахме изненадани колко много 235-ци са купени и се движат из страната. „Та премиерата й бе в началото на годината, как е възможно? Да не би да ги подаряват?“ Това бяха само част от възклицанията ни. Вариантите са два – или е наистина подарък, или е адски добра. Как мислите?
Благодарение на нашите приятели от BMW Bulgaria имах възможността да разбера какъв е отговорът. Или по-скоро да затвърдя мисълта си, че М235i е добър автомобил и да разбера колко точно.
Във вторник перлено-бяла 2-ка купе ни чакаше на паркинга на BMW. На пръв поглед нищо, което не сме свиканли да виждаме: 18-цолови джанти, 4-бутални апарати с М-лого, спортни кожени седалки с електрически функции и памет, кожен мулти-М волан с подгряване, последно поколение iDrive. Пак казвам, нищо изненадващо... засега. На форма и пропорции купето на 2-ра серия много наподобява това на 1-ва серия.



Сякаш някой е правил ристайлинг по вече зададени контури... и му се е получило. Дали на външен вид ще се хареса на някого, това е много субективно. На мен ми допадна.
Настанявам се удобно, регулирам седалката и волана по ръста си. Става толков алесно, сякаш цял живот съм бил зад волана на точно този автомобил. До тук добре. Чарът и есенцията в интериора е спазена. Всичко е там, където сме свикнали да бъде. Няма да се учим на нови хватки и нови контролни уреди. Отлично. Старт-бутон. Гърлен звук от редови шестак, минаващ през студена генерация. Колко познато. Каращо ме да се усмихна, а вярвам и вас. Защото това е класическият тътен, от който всеки от нас настръхва рано сутрин преди работа.
Местя селектора на скоростите на D и потеглям. (за някого това, че моделът е с автоматична кутия, може да е разочарование, но нека не забравяме, че BMW залагат на най-доброто, а в случая това е отличната 8-степенна ZF предавателна кутия, но с настройките на М Performance. Това може да означава само, че от двете крила е избрано най-доброто. Другият момент е, че без доплащане може да останете с 6-степенна „ръчка“, за да се наслаждавате на традиционното превключване на предавки). Потегляме. Първите впечатления – директна (къса) рейка и плавни реакции на двата педала. Пускам режим Eco Pro, в който автомобилът и аз работим в тандем за по-нисък разход на гориво. Занулявам показанията на бордовия компютър, за да мога в края на деня да знам точно колко струва удоволствието да караш М235i във всякакви условия и при всякое едно мое настроение. Докато излизахме от града бях в летаргично такова. Трафикът, висенето по светофарите и неориентираните, все още, колеги-шофьори ни дадоха шанс да премислим добре маршрута си за деня. След кратко чудене къде може да разходим полуМ-ката, бързо взехме решение. Просто си отговорете на въпроса „Кой е най-ставащият за даване на газ планински път в непосредствена близост до София?” Сега в съзнанието ви ще започнат да изплуват различни планински отсечки, най-вероятно на юг. Ние поехме на север. Петроханският пробив през Стара планина е скоро ремонтиран, настилката е уникална, а конфигурацията… Тя може да накара всеки един автомобилен фен да остане без думи. Не, защото няма да има какво да каже, а просто защото ще е прекалено зает да следи и да се наслаждава на входа, средата и изхода на всеки завой, след което да натиска безмилостно десния педал по късите прави и да подготвя автомобила си за следващата бърза комбинация.



За наше щастие без да искаме избягахме от мора в софийската котловина, където слънцето печеше безпощадно. По гористото пътче температурата на въздуха бе около 22 градуса, което ме накара да отворя шофьорския прозорец и шибидаха, за да се наслаждаваме напълно на комбинацията от 6-цилиндров, бензинов турбо мотор, натоварен на 100% почти през цялото време, гърлена генерация, която на режим Sport + изпуква приятно при всяко връщане на газта.





Следва отново натискане до долу и при връщане на газта се чуваше разпускане на налягането, нагнетено от турбото.
Остана за консумиране комбинацията път, условия и автомобил. За съжаление това е нещо, което не може да се пресъздаде с думи. Вярвам, че сте усещали тази емоция. Ако не сте, ще се опитам да я събудя. Представете си пълен перфекционизъм, който не искате да свършва… никога!



Уви, времето напредваше и трябваше да продължим по пътя си. Бяхме се запътили към Искърското дефиле, като щяхме да минем през Берковица, Монтана, Враца и Мездра. Все места, където трябваше да се движим спокойно без да застрашаваме никого. Реших, че е време да изпробвам режим Comfort и Eco Pro. Пропуснах да отбележа, че М235i разполага с четири работни режима, които сега ще вметна по възходящ ред. Започваме с EcoPro. При него работата на мотора и кутията е оптимизирана така, че оборотите да не надхвърлят 2000 в минута. По този начин се гарантира възможно най-нисък разход на гориво, като дори „спестеното” такова се добавя в отделна графа в общия рейндж (бел. ред.: оставащ пробег с наличното гориво, калкулиран по стила на шофиране до момента от последното презареждане). Така за пътуването в нормално темпо успяхме да добавим 30 км към общия пробег. Естествено, че при нужда от бърза маневра (изпреварване на къса права, например), моторът и кутията забравят икономичната работа и мигновено се събуждат и карат 2-ката да прескочи всички коли пред себе си. Движейки се на Eco Pro получавате съвети чрез иконки на таблото, че трябва да върнете газта или ако случайно сте бутнали селектора на скоростите на позиция S, трябва да бъде върнат на D, за да може кутията сама да се грижи за икономичното транспортиране. Режим Comfort не дава съвети за по-добра горивна ефективност. При него само окачването и кутията са настроени така, че комфортът да е „на макс” и смените на предавки да са още по-неусетни. Общо взето Eco Pro и Comfort са едно и също нещо без графичните изображения на таблото. С натискане на стрелката за избор на режим нагоре веднъж или два пъти, отиваме на дяволитите режими. Да, става въпрос за Sport и Sport +. Те общо взето представляват едно и също нещо – втвърдяване на окачването, изостряне на реакцията на педала на газта, промяна на режима на кутията и промяна в звука. Важно е да отбележа, че последното не е изкуствено. Тоест гърлеността на мотора не идва от Active Sound Design, а идва от където трябва – от генерацията. Разликата на Sport + е, че динамичната стабилизираща система позволява леки хлъзвания на дупето. Ако искате да не ви се меси съвсем, знаете как става. Натискате и задържате DSC бутона за 5 секунди. Тогава вече всичко е в ръцете на шофьора. Всичко, освен превключването на скоростите. Но и тук има лесно и елементарно решение. Просто селекторът се премества на позиция S (в ляво).



Това означава, че всичко вече е абсолютно зависещо от човека на шофьорското място. При гореизброената комбинация от действия (Sport + режим и S-позиция на лоста) може да изминете разстоянието София – Пловдив по магистралата на трета предавка със заварен педал на газта и оборотомер „в лютеницата”. Общо взето няма да ви се иска да направите това, но понякога е добре да го има като опция, преди, по време и след завой, в който сте влезли с обратния волан, например.





В лиазона между двата прохода, както казах, ни очакваше междуградски път, който е доста оживен. Реших да се отдам на спокойствие и просто да се возя. Да, в М235i това може да се случи. Все пак този автомобил, макар и „пипнат” с идеи от М GmbH, си остава нормална лека кола, която е предназначена за возене в ежедневието. Комфортът е точно такъв, какъвто го иска всеки един автомобилен фен. Той не държи на прекалено лигавото клатушкане по бабуни, но и да не е прекалено нервно, като в истинска бегачка. М235i предлага точно този компромисен вариант. Различните режими на окачването, обединени с 18-цоловите 235-ци отпред и 245-ци отзад (с височина на профила 35) дават точно това, което търся. Стегнато поведение при всякакви условия.
Малка възможност да обърнем внимание на интериора, оборудването и обезшумяването. Нищо по контролните уреди и екрани не е прекалено и претруфено. Точно както сме свикнали да го виждаме. Отлична работа на дизайнерите, отлични материали. Без евтини пластмаси по горните (видими) части на интериора, без неестествено реагиращи бутони и „врътки”.














Стандартната аудиосистема предлага отлично озвучаване в малкото вътрешно пространство, но все пак, когато се стигне до поръчване на оборудване, предпочетете последното ниво. Навигационната система с 3D изображение на картите е добре запозната с пътната мрежа в България, дори и с по-леките оф-роуд трасета. Последното поколение на iDrive дава възможност за изписване на букви и цифри по джойстика й. Нещо, което е полезно за употреба при шофиране. Лесно и бързо изписвате името на човека, на когото искате да се обадите или адреса, до който искате да стигнете.
От дума на дума стигнахме до Искърското дефиле. Това щеше да е последната за деня порция адреналин. Очакваха ни отново движение по перфектна настилка, но леко остаряла и изгладена от трафика. Това означаваше само едно – пързалка на всеки завой. И то неумишлено предизвикана. Скоростта в завоя и масата на автомобила караха Michelin Pilot Sport Cup гумите да не смогват. За щастие само задните не успяваха да се преборят за сцепление. Имах лошо предчувствие, че на подобен вид настилка първо ще се усети липса на сцепление отпред, но подобно нещо не се случи. Всяко спиране и подвеждане на М235i чрез волана бе точно толкова лесно, колкото трябва да бъде. По типичен BMW-стил М-мултиволанът е свързан с предните колела и дава ясно обратна връзка на шофьора кога какво ще се случи. Подхождане в десен завой, още в началото донатискам десния педал, воланът почти сам се изправя и с едно леко движение от моя страна предните колела започват да сочат в дясно. Оборотите са равни, не правя резки корекции с газта и волана, просто усещам настроението на бялата играчка… иска да направи шофьора си усмихнат до уши, като му предлага най-доброто усещане в средата на завоя – това всичко да е контролируемо и спокойно, като едновременно с това покачва нивото на адреналина до там, че да чува пулса в ушите си.
И така завой след завой, уж трябваше да се намуся, защото идваше време да се разделя с М235i, но се случваше обратното – ставах все по-израдван и доволен от комбинацията път-автомобил.
В края на деня, на паркинга пред BMW Bulgaria, разцъках бутончето, с което сменям менютата на бордовия компютър. Предварително на тръгване бях занулил консумацията на гориво, за да мога вечерта да проверя как седят нещата след такъв емоционален ден, в който не съм се лишавал от кефа педалът да е закован за пода. Е, стигнах до менюто с разхода за 100 км. Мислех, че няма как показанията да не са закръглени на 15. Изненада! 12,9/100 км. Брей, интересно. Не ми е интересно как става, все пак съм прост потребител без инженерни степени. Интересно е, че изобщо се случва. Автомобил с мощност 320 к.с., каран както се кара автомобил с мощност 320 к.с. по планински отсечки, дава комбиниран разход от 13 литра! Не само е интересно, ами е и завидно!
Всеки, който е карал Е36 М3 и Е46 М3, знае, че не са случайни автомобили. Знае какво предлагат в момента и как са спрямо новите лъскави предложения от китайски, корейски и френски марки. Всеки се е замислял какво са били за времето си, преди 10 и 20 години. Тук е същото. BMW AG идеално се справя със задачата да предложи наистина най-доброто за клиентите си по начин, който да е културен и изискан, но едновременно с това да е буен и вандалски. А това дори не е истинско М! Това е комбинацията, която няма как да не ви се понрави. Всеки, който се качи на М235i, ще разбере, че в ръцете му е играчка, която може да го накара да зареди гориво до горе и да тръгне без посока, защото просто е адски добра за шофиране. Шофиране за кеф, за разпускане, за позитивно емоционално зареждане… просто ей така. Ако искате повече грубиянство, BMW Performance предлага набор от аксесоари, които биха се понравили: модерен шпер (с какъвто разполагаше нашият тестови екземпляр), Performance волан с различни идикации, Performance предни седалки, Performance спирачки, ако на някого не му е достатъчно спирачното усилие на заводските, както и карбовони Performance елементи, които да подчертаят чрез агресията си на какво е способен M235i.



При раздялата ми със зверчето пред BMW Bulgaria, Ина Пейчева ме попита „Лепкава е, нали?” Да, наистина е лепкава! Не ми се искаше да я паркирам, да я заключа и да върна ключа. Не ми се искаше да си спомням как си прекарахме деня. Искаше ми се да се върнем още веднъж!



За вас материалът написа Георги Стефанов, а снимките направи Цветомира Дининска. Разгледайте цялата галерия тук: Eight Days Art представя М235i

[UBAH5 Профил ICQ]

По улиците доста по-често се срещат М3 Е46 от колкото 323 да речем.

[furiozo]

Страхотно преживяване, статия и кола! Евала за споделянето на експирианса, текста и снимките

[bmwpowaa' Профил]

Един ден...

[Trixster]

[TERLIKA Профил]

о чудо на чудесата бюджетна м-ка няма поне не и за масата ентусиасти в бг... забога та 70% дори още са на е36 ци със пластмасови м-кови брони за по 100-150 лв ,най-вероятно машината е супер обаче рекламата идва мааалко в повече дори и тук със реплики о небеса разхода не е 15 а 12,9 открихме америка

[Делян]

По принцип не чета списания или подобни материали в нета, понеже често ми се набиват в очите неадекватни описания, нелепи сравнения, преувеличаване, а самият стил на повечето е супер изкуствен.
Тук тези неща липсват и си личи как ги е писал истински фен на марката, който е "в час" и през цялото време, както по време на карането, така по време на писането, му е било приятно и го е правил с ентусиазъм.
Хареса ми, поздравления

[michev Профил]

Директно по темата - http://www.rallye-magazin.de/rallyes/mo ... index.html

[err0r]

о чудо на чудесата бюджетна м-ка няма поне не и за масата ентусиасти в бг... забога та 70% дори още са на е36 ци със пластмасови м-кови брони за по 100-150 лв ,най-вероятно машината е супер обаче рекламата идва мааалко в повече дори и тук със реплики о небеса разхода не е 15 а 12,9 открихме америка

Нямам изгода да споделям грешна информация (лъжа!) нито за разхода, нито за пътното поведение, нито за емоцията, която докарва бръмката.

Хареса ми, поздравления

Благодаря!

Директно по темата - http://www.rallye-magazin.de/rallyes/mo ... index.html

Това видео излезе в деня след като покарах м235. Бруталната истина.

[kdl Профил]

Страхотна статия, Жорка!
Станах й фен на 2чицата от първия ден, когато я закараха в Камор. Много красива количка.
Поздравления за преживяванията и само така!