Малко случки по Холандия
Модератори: mitaka7, Общи модератори
24 мнения
• Страница 2 от 2 • 1, 2
- Мордехай
- кандидат ентусиаст
- Мнения: 193
- Регистриран на: 1.01.2009
- Местоположение: там, дето лисиците серът необезпокоявани
- Пол: Мъж
- Кара: се на дъщеря си
Re: Малко случки по Холандия
Сутринта гърбът ми имаше формата на седалка и аз като роботанцьор започнах полека да се раздвижвам и излюпвам. Разходих се наоколо, това беше типичната индустриална зона за западния свят, разграфени парцели, прави дълги улици и концентрация на фирми, офиси, логистични бази, заводи, сервизи и представителства. Виждал съм как се прави - избират някое огромно място и го разграфяват, пускат водопровод, канализация и кабели, правят улици и осветление, изобщо пълна инфраструктура. Във всеки парцел оставят сноп кабели и тръби - харесва ли ти този - купувай и строй каквото искаш. В градовете почти няма фирми и заводи, всичко е по индустриалните зони. Докато се разхождах един рàнен колоездач мина покрай мен, беше негър - от най-черните, понякога си мисля, че и негрите си имат цигани, някои са много по-черни от другите, дори са синкави, а някои са почти арийски бледи. Работникът ме удостои с типичния за холандците поздрав "Хуй!" и аз му отговорих на български: Да го ядеш ти! Той дори леко се извърна, но сигурно помисли, че също го поздравявам и си продължи. Хората се размърдаха, тук обикновено започват работа много рано - към седем, осем, чудя се в колко ли си лягат и в колко стават. Сервизът отвори и надеждата за успешен край се завърна. Влезнах в приемната, един възрастен човек ми обърна внимание, но скоро викна началник-сервиза. Той дойде и ме изслуша както лекарят слуша болен човек. Беше около четирсе и наколко годишен, малко по-висок от мен, към метър и деветдесет някъде, много здраво, но отпуснато телосложение с леко коремче, много сериозна физиономия, почти не го видях да се усмихва, дори когато пусках шеги или закачах другите в офиса на сервиза, гащеризонът му имаше следи от сериозни пранета след сериозни интервенции, а бледите му сини очи гледаха строго и с разбиране. Приличаше ми на адмирал Де Ройтер. Името му беше Рене - винаги ми се е струвало, че трябва да е само женско име, но явно не съм прав. Свикнал съм в Българските сервизи да чакам много и да получавам неопределени отговори, затова се зарадвах много когато ми посочи на кой канал да паркирам влекача, за да го започнат веднага. В интерес на истината, вътре имаше няколко камиона и няколко празни клетки. Почти веднага дойде едно младо момче и започна компютърна диагностика с лаптопа. За съжаление не откри никакви грешки. Решихме да сменим двата горивни филтъра, да оправим развалената от мен система за грубия филтър и още няколко дребни неща. На обед вече бяхме готови и камионът работеше безупречно. Аз обаче, както винаги със съмнение, платих 310 евро и обясних на Рене, че ще накарам шофьора да обикаля по магистралата наблизо, докато не навърти поне 200 км и след това ще тръгна за България. Помеждувременно аз ще стоя с колата около сервиза и ако камионът спре някъде, ще ги уведомя немедленно, за да отидем с аварийната кола и да отстраним евентуалния проблем. Речено-сторено.
Сега вече ми остана време да отида до някой магазин и да си взема едно фла, за да се насладя на Холандия, като истински чревоугодник. Веднага дадох на циганката да търси супермаркет и тя ме отведе до нещо като мол на някакво селце или квартал от града, не ми беше ясно. Имаше огромен паркинг, на него в две редички имаше двайсетина камиончета-магазини с витрини и различни артикули, в единият имаше само хлебни изделия, в друг месни, в трети сирена, понякога се повтаряха, но нищо не ме поблазни, влезнах в мола на един етаж, доста малък спрямо софийските мастодонти и намерих първия супермаркет Кооп. Вътре в една от хладилните витрини беше царството на флайя. Избрах скромно две литрови кутии и разни други дребни неща и излезнах победоносно. Не си взех хладилника на тръгване, защото трудно се събира в тази кола, иначе обикновено се запасявам с поне двайсетина кутии и в къщи дружно ги ядем. Опрях се на бмвто на паркинга, отворих едната кутия и я засмуках, след което започнах да оглеждам наоколо. Колата ми беше почти най-старата и скапана на целия паркинг. Единствено някакво младо семейство пристигна с някаква доста стара и раздрънкана японска кола, но може и да бяха гастарбайтери. Повечето автомобили бяха миниванове - опел мерива и подобни, шофираха ги предимно жени над петдесетте. Мама им стара и бабички, от раз паркираха и излизаха със заучени движения без притеснение, все едно цял живот са шофирали. Рядко съм виждал някой да прави грешки или да кара неопитно и неадекватно, а дори и тогава никой не му свири и не го притесняват, напротив стараят се да му помогнат и да го пуснат. По светофарите няма тариката, неправилно престрояващи се, заобикалящи или сновящи из лентите. Явно сериозните глоби са ги отучили в зародиш. Все по-спокоен се върнах към сервиза и зачаках с размисли какво да правя като си тръгне камиона и в какво приключение да се впусна. Наближаваше вечерта и шофьорът се обади, че няма никакъв проблем. Отидох в сервиза, благодарих им, дадох им две кутии бисквити Навона, едни от любимите ми с фастъчен крем и се разделихме щастливи, дори сериозният Рене пусна една усмивка.
Камионът се насочи към Германия и скоро го настигнах и спряхме да ядем. Пресметнахме часовете му за каране, хапнахме, починахме малко и решихме да продължим заедно до границата, след което ако няма проблем, той да продължи, а аз да се отдам на живот. Двайсет километра по-натам угасна отново.
Сега вече ми остана време да отида до някой магазин и да си взема едно фла, за да се насладя на Холандия, като истински чревоугодник. Веднага дадох на циганката да търси супермаркет и тя ме отведе до нещо като мол на някакво селце или квартал от града, не ми беше ясно. Имаше огромен паркинг, на него в две редички имаше двайсетина камиончета-магазини с витрини и различни артикули, в единият имаше само хлебни изделия, в друг месни, в трети сирена, понякога се повтаряха, но нищо не ме поблазни, влезнах в мола на един етаж, доста малък спрямо софийските мастодонти и намерих първия супермаркет Кооп. Вътре в една от хладилните витрини беше царството на флайя. Избрах скромно две литрови кутии и разни други дребни неща и излезнах победоносно. Не си взех хладилника на тръгване, защото трудно се събира в тази кола, иначе обикновено се запасявам с поне двайсетина кутии и в къщи дружно ги ядем. Опрях се на бмвто на паркинга, отворих едната кутия и я засмуках, след което започнах да оглеждам наоколо. Колата ми беше почти най-старата и скапана на целия паркинг. Единствено някакво младо семейство пристигна с някаква доста стара и раздрънкана японска кола, но може и да бяха гастарбайтери. Повечето автомобили бяха миниванове - опел мерива и подобни, шофираха ги предимно жени над петдесетте. Мама им стара и бабички, от раз паркираха и излизаха със заучени движения без притеснение, все едно цял живот са шофирали. Рядко съм виждал някой да прави грешки или да кара неопитно и неадекватно, а дори и тогава никой не му свири и не го притесняват, напротив стараят се да му помогнат и да го пуснат. По светофарите няма тариката, неправилно престрояващи се, заобикалящи или сновящи из лентите. Явно сериозните глоби са ги отучили в зародиш. Все по-спокоен се върнах към сервиза и зачаках с размисли какво да правя като си тръгне камиона и в какво приключение да се впусна. Наближаваше вечерта и шофьорът се обади, че няма никакъв проблем. Отидох в сервиза, благодарих им, дадох им две кутии бисквити Навона, едни от любимите ми с фастъчен крем и се разделихме щастливи, дори сериозният Рене пусна една усмивка.
Камионът се насочи към Германия и скоро го настигнах и спряхме да ядем. Пресметнахме часовете му за каране, хапнахме, починахме малко и решихме да продължим заедно до границата, след което ако няма проблем, той да продължи, а аз да се отдам на живот. Двайсет километра по-натам угасна отново.
Просвещение е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. Непълнолетие е невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без ръководството на някой друг. Самопричинено е това непълнолетие, когато причината му не лежи в недостиг на разсъдък, а в липсата на решителност и смелост да се ползваш от него без ръководството на другиго. Sapare aude! Имай смелост да си служиш със собствения си разсъдък!
- Dextuar
- старши ентусиаст
- Мнения: 4307
- Регистриран на: 3.04.2015
- Пол: Мъж
- Детайли за колата: 440i
Re: Малко случки по Холандия
Ей спря на най-интересното
Sent from my iPhone using Tapatalk Pro
Sent from my iPhone using Tapatalk Pro
Re: Малко случки по Холандия
michev написа:alx написа:новобранци... лафа е "не знам, аз съм късоглед и пея в хора" и си точно от васко да гама от село рупча...
ех...
, я пак помисли - на 17 минута и 22 секунди виж и после пиши дедо Мичев дали бърка !
https://www.youtube.com/watch?v=oNaIctL7gNQ
Всъщност и двамата сте прави.
- dreadx
- младши ентусиаст
- Мнения: 444
- Регистриран на: 31.03.2011
- Местоположение: Sofia, Lozenetz
- Пол: Мъж
Re: Малко случки по Холандия
лелее - такова увлекателно четиво! - тази сутрин си викам: я да видя какво става по форума и първото на което попаднах беше тази тема - чак закъснях за работа.. ;)
/Артър Хейли може само да ти завижда! :)
/Артър Хейли може само да ти завижда! :)
- kaji kvo stana,kopele kvo stana?!
- fancooler
- младши ентусиаст
- Мнения: 269
- Регистриран на: 15.09.2008
- Местоположение: Пловдив
- Пол: Мъж
- Кара: e46 320Ci '01
Re: Малко случки по Холандия
Колега, объркал си си професията! Умееш да увличаш читателя! Чакаме продължението!!!
- vvasilev1
- старши ентусиаст
- Мнения: 1870
- Регистриран на: 8.04.2012
- Местоположение: Търново
- Пол: Мъж
- Кара: 318td compact '03
- Мечтае да кара: M3
- Детайли за колата: с две порти
Re: Малко случки по Холандия
Имаш почитатели
Изпратено от моят F3111 с помощта на Tapatalk
Изпратено от моят F3111 с помощта на Tapatalk
- dhtj
- кандидат ентусиаст
- Мнения: 134
- Регистриран на: 22.01.2010
- Пол: Мъж
- Кара: F650GS, E90 330d Individual, CB600F
- Мечтае да кара: яка атмосферка ръчка на задно от време на време...
Re: Малко случки по Холандия
Много забавно
- KoolyO
- кандидат ентусиаст
- Мнения: 234
- Регистриран на: 27.04.2002
- Местоположение: Dubai, UAE
- Пол: Мъж
- Кара: Е63 650iLCI&E93 325i&Z3 1.9
- Мечтае да кара: 612
Re: Малко случки по Холандия
Още! Още! Още!
Laugh...
And the world laughs with you.
Cry...
And the world laughs louder!!!
And the world laughs with you.
Cry...
And the world laughs louder!!!
- T-1000
- Потребител
- Мнения: 37
- Регистриран на: 17.07.2018
- Пол: Мъж
- Кара: E61
- Мечтае да кара: DeLorean time machine
Re: Малко случки по Холандия
Чудесни репортажи!
24 мнения
• Страница 2 от 2 • 1, 2
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани